Листата пожълтяват,
Бутилки все така си се търкалят,
Пияниците в парка преобладават


****

Слънце септемврийско вяло грее,
Суровата реалност в лицето ти се смее,
Грабни ти бързо шише едно,
Виж какво на дъното си крие то.

Цял ден някои се трудят,
За тея дето само им го турят,
Важното е на маймуни те да са,
И тогава весела е вечерта.

Чудесно място знаем ний за това,
Намира се в прекрасната гора,
Всяка вечер е отбора там,
и Обикновено вече е пиян.

Навсякъде въргаля се стъкло,
Добре че кръгло си е то,
Пияниците бири къркат,
Торби с бутилки шумно дрънкат.

Духа от шишето,
Освободи го то момчето,
Страшна работа настана,
А дори и не го и фана.

Жадна смяна със запаси,
Бирите край нямат ебаси,
Само знам че във ръка,
С кафявото шише най-добре си стоя.

Това сме нии, пияната младеж,
Различни интереси и един стремеж,
Да има разни видове стъкло,
И винаги да е пълно то.

Живота един го мачка,
Друг пък е с голяма пачка,
Ама на нас какво ни пука,
Нали сме уж боклука.

Боклуци може и да сме,
Ама живеем си добре,
Тежък е живота лек,
Пием си във студ и пек.

Слона назе ни пои,
Патки пак ни приюти,
Дали кат одъртеем карти ще плющим,
Или пък съвсем ще изтрещим.

Накъде отива света сега,
Кой вълнува го това,
Мен това не ме ебе,
Само алкохола да не спре.

Пием, пием все така,
Само не знаем до кога,
Някой ден може и да умрем,
Но до тогава няма ний да спрем.

Някои се взеха и сега,
Тормозят си ги техните деца,
Останалите сме си все така,
Пияни и щастливи за ръка.

Виждам как един светъл ден,
Свтът ще бъде тутакси спасен,
Няма да е пълен с пошлота,
А с безплатни бири за гмежта.

sigurno ima pri4ina da si pripompnya fransoa viyon